Забързани във сивото си ежедневие,
все нямаме време за близките,
като роботи безчувствени ставаме ,
само целите си не забравяме.

От преумора и проблеми,
в тези трудни,тежки дни,
от притеснения и грижи,
все по-нещастни ставаме, уви.

В надпреварата ужасна,
да си по-отгоре ти,
сякаш важното забравяш-
да живееш истински щастлив.

Вярно е,че всеки иска нещо да постигне,
да остави мъничка следа,
но ако следата бъде завист,злоба и омраза,
закакво живял си ти, незнам.

Защо ли гледаме сега,
толкоз черногледо на света,
обичта с пари не се купува,
само с обич ще се извоюва,
материалните неща ,
са малък лукс за нашата душа.

В едно съм сигурна сега,
не е трудно да се влюбиш във света,
виж -звездите и луната,
борчетата и цветята,
лесно е да бъдеш ти щастлив,
просто трябва да си малко търпелив
и на малките неща,
да се радваш от душа.