Парламента никога няма да остане без свестни народни представители, но простаците в настоящия го правят безпрецедентно просташки. Ако искате по-резултатна работа на парламента, оставете простаците без храната на простотиите си и умните сами ще се наложат над простаците. Това значи, че ще трябва да понесете стоически рекордната простащина в сегашния ни парламент, за да дадете време на умните да се справят с простаците и следващите избори да осигурят по-малко просташки парламент, който да не губи време в простащини.

Ако след това работата и на следващия парламент не ви удовлетворява, ще трябва да се въздържате от просташките си оценки за по-следващите парламентаристи и те ще започнат да правят законите за по-малко прости хора.

Ако обаче все още не сте доволни от работата и на по-следващия парламент, започнете да хвалите парламентаристите за онова, в което са по-добри от предишните, и това ще ги освободи от нуждата да си пестят усилия като ви пробутват скапани закони, защото не сте кадърни да оценявате добре свършената работа.

Ако сте изпълнили горното и сте успели в три поредни мандата да се преборите със собствената си простащина, и след всичко това все още не ви удовлетворява работата на властта, или станете политици да докажете с дела, че очакванията ви към политиците са реалистични, или се отдайте изцяло на онова, в което сте най-добри и оставете политиците да си вършат работата необезспокоявани с простотии, както вие не обичате да ви коментират работата простаци. 

              Защото, да приписвате на парламентаристите онова, което бихте правили на тяхно място, няма да подобри работата на парламента, а ще я влоши, като направи парламента привлекателен за всевъзможните комбинатори и простаци. Когато продължавате до го правите, комбинаторите и простаците ще станат толкова много и ще влязат в толкова нерушим съюз, че ще превърнат държавата ви в лудница.  Безочливостта им ще стане толкова безпардонна, че няма да се задоволяват да приписват едзинствено собствените си престъпления на другите, но и ще превърнат това в политика. А успеят ли да наложат такава политика, престъпленията ще станат недоказуеми и държавата, в името на която уж го правят, няма да види бял ден. Защото така не постигате друго, освен желанието на онези, които се блазнят от всичко онова, в което ви подстрекават да набеждавате онези, които им пречат да го вършат сами, и им трябва оправдание за вършенето му. А какво по-добро оправдание от това, че "всички го правят, защо не и аз", или в по-популярната му форма: "Всички са маскари".

 И защото, простащините ви няма как да направят нито хората, нито законите, нито работата на другите по-добра. Но със сигурност ще им попречат да станат по-добри и ще окуражат простаците да продължават да избират народни представители по образ и подобие на собствената си простащина, некадърност и користни обвързаности. ...