САМОТНА  
                                                                
Вече наближаваше 12, а тя седеше обвита в пухкаво одeaло на един фотьойл пред камината и се вглеждаше в малките пламъчета, които играеха в нея. Замисли се, колко отдавна не се беше чувствала толкова самотна. Той отново закъсняваше.
Поне се беше обадил, че ще е с приятели, за да не се притеснява.
Но защо ли, напоследък го чувстваше толкова студен, сякаш нещо в него беше угаснало, така както гаснеха и последните въглени.
Все по-често, намираше причини да закъснее. Проблеми във фирмата, или някой приятел му се е обадил, да гледат мача заедно.
Вече почти не и обръщаше никакво внимание. Сутрин излизаше рано, а вечер вечно закъсняваше.
Не можеше да си спомни кога вечеряха запоследно заедно.
Въпреки това го обичаше, и и липсваше неговото внимание.
А дали причината не беше друга жена? (проговори нещо в нея) 
Надяваше се, да не е така. Вярваше му безрезервно, а самотата я обгръщаше бавно.