Прочетен: 2624 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2009 13:59
Тя беше красиво,чувствително 17 годишно момиче-скромна и тиха.Беше възпитавана строго по принципите на майка си,но като всяко младо момиче мечтаеше за голямата любов и сякаш все я привличаше това,което и беше забранено.Влюби се в младеж на 22г-красив и буен по характер,и реши да му се отдаде.Въпреки,саветите на по голямата си сестра ,че даденото момче не е за нея и постоянното мърморене на майка и за чистотата на девствеността.Казваше и,че би трябвало да се отдаде на сапруга си и то след сключването на брак.Тя беше решила да му се отдаде, мислейки че той би го оценил и ще я направи своя сапруга.Не проумяваше колко много грешеше в преценката си,но фактът беше на лице.Обезчестена и изоставена,чувстваше се умърсена,и реши да се омъжи за първия който я приеме такава.Отново не проумяваше ,че прави поредната грешка с това нейно решение.Омъжи се за мъж с 12г по-голям от нея.(стар ерген)Груб и невъзпитан ,и на всико отгоре пияница ,и комарджия.Живота и се превърна в ад, но още преди да се осъзнае за допуснатата грешка, вече беше бременна.А веднага след раждането на първата и рожба, съпругът се постара да и направи второ.Милата тя-не знаеше какво да прави.Ако се върнеше при родителите си, позорът щеше да е още по-голям.Не издържаше на напражението. Пияният и съпруг редовно я пребиваше и водеше любовниците си в къщи.Мислеше си за самоубийство,но на кого щеше да остави тези две малки ангелчета?Не можеше да ги лиши от закрилата си и да ги остави да разтат без да знаят какво е майчина обич.Само те и даваха сила да живее,само те я радваха в трудните дни които минаваха бавно.
23.06.2009 15:06
23.06.2009 19:17
Да си вдига гълабите при техните, те ще я разберат да и помагат докато са още живи и здрави, а любовта (ако изобщо я има в такава форма както в невините представи на повечето момиченца) може да я намери и на 40, или поне ще живее по спокойно с вдигната глава, без да се обръща назад.Единствено да прибира издръжката от пияницата и пройдохата.
Че ако остане какво?ще поживее още 10-години с него докато се гътне от цероза на черния дроб, а живота и вече наистина ще е съсипан.Както психически така и физически, а децата в каква среда ще отраснат с какво възпитание?Какъв старт ще имат в живота с тези разбирания за живота?
Ще се провали и техния живот, всичко тръгва от семейството и възпитанието, и повярвайте ми не върви лафа : "НЕ МЕ ГЛЕДАЙ КАКВО ПРАВЯ, А КАКВО ТИ КАЗВАМ "
!?!?!?
уСПЕХ