Постинг
10.07.2009 17:56 -
ПРИЯТЕЛКА-ПРЕДАТЕЛКА
Автор: taistvena
Категория: Тя и той
Прочетен: 4524 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2009 03:05
Прочетен: 4524 Коментари: 11 Гласове:
6
Последна промяна: 24.07.2009 03:05
Всяко момиче има своята най-добра приятелка.С моята имахме незабравими мигове.От деца се познавахме и израстнахме заедно,споделяхме всичко ,обожавахме да си ходим на гости с преспиване, за да си говорим по цяла вечер за любовните ни трепети.Живеехме на две преки разстояние, заедно ходихме и се прибирахме от училище,седяхме на един чин и изобщо прекарвахме повече време двете, отколкото с родителите си.
Завършихме основното и двете,кандидатствахме в една гимназия ,приеха ни и всичко си продължаваше по старо му.
Бяхме неразделни до мига, в който се появи Тодор.
Той започна да ме ухажва ,покани ме на кино, и после ми предложи да стана негова приятелка.Аз, естествено приех предложението му-отдавна го харесвах.Започнахме да излизаме на срещи.Междувременно, Руми сякаш започна да ревнува ,че не прекарваме толкова време заедно.Държеше навсякаде да идва с мен.Тодор в началото се дразнеше ,че не можем да се усамотим, но после сякаш свикна с нейното присъствие.Все се чудех ,защо и тя не си хванеше приятел -така щяхме да излизаме по двойки, или всеки с половинката си.Дори когато едно момче, за което ми беше споменала ,че и харесва започна да я ухажва, тя го отблъсна.Забелязвах ,че нещо и в двамата се променя, но изобщо не се усъмних какво би могло да е.Тодор престана да ме целува и прегръща в нейно присъствие и дори понякога се чувствах излишна в разговорите им.Един ден Руми не дойде в клас.
Помислих си ,че е болна.Освободих се от последния час и отидох да я видя.Входната врата не беше заключена и аз влязох без дори да позвъня на звънеца.Запътих се към стаята и, но точно преди да почукам на вратата, чух леко кикотене одвътре.
Значи, вече се чувства по-добре! -помислих си аз,и радостна от това мое заключение, нахълтах в стаята и.
Как замръзна усмивката ми, само когато ги видях да се гушкат с Тодор на това легло, на което аз и бях споделяла най- съкровените си тайни!Каква глупачка съм била-помислих си в първия миг ,как не съм могла да се усетя?А те ме гледаха, без дори да промълвят и дума.Затворих вратата след гърба си и се почувствах предадена.Хората на които даржах най- много, са ме лъгали в очите.Дълго време не исках да ги виждам ,нито да знам нищо за тях.Не след дълго те се разделиха.Дочух ,че имали тръпка,само докато ги разкрия.После всичко се изпарило като дим.Е, жалко за тях.Тя изгуби най-добрата си приятелка , а той- момичето което го обичаше истински.
Завършихме основното и двете,кандидатствахме в една гимназия ,приеха ни и всичко си продължаваше по старо му.
Бяхме неразделни до мига, в който се появи Тодор.
Той започна да ме ухажва ,покани ме на кино, и после ми предложи да стана негова приятелка.Аз, естествено приех предложението му-отдавна го харесвах.Започнахме да излизаме на срещи.Междувременно, Руми сякаш започна да ревнува ,че не прекарваме толкова време заедно.Държеше навсякаде да идва с мен.Тодор в началото се дразнеше ,че не можем да се усамотим, но после сякаш свикна с нейното присъствие.Все се чудех ,защо и тя не си хванеше приятел -така щяхме да излизаме по двойки, или всеки с половинката си.Дори когато едно момче, за което ми беше споменала ,че и харесва започна да я ухажва, тя го отблъсна.Забелязвах ,че нещо и в двамата се променя, но изобщо не се усъмних какво би могло да е.Тодор престана да ме целува и прегръща в нейно присъствие и дори понякога се чувствах излишна в разговорите им.Един ден Руми не дойде в клас.
Помислих си ,че е болна.Освободих се от последния час и отидох да я видя.Входната врата не беше заключена и аз влязох без дори да позвъня на звънеца.Запътих се към стаята и, но точно преди да почукам на вратата, чух леко кикотене одвътре.
Значи, вече се чувства по-добре! -помислих си аз,и радостна от това мое заключение, нахълтах в стаята и.
Как замръзна усмивката ми, само когато ги видях да се гушкат с Тодор на това легло, на което аз и бях споделяла най- съкровените си тайни!Каква глупачка съм била-помислих си в първия миг ,как не съм могла да се усетя?А те ме гледаха, без дори да промълвят и дума.Затворих вратата след гърба си и се почувствах предадена.Хората на които даржах най- много, са ме лъгали в очите.Дълго време не исках да ги виждам ,нито да знам нищо за тях.Не след дълго те се разделиха.Дочух ,че имали тръпка,само докато ги разкрия.После всичко се изпарило като дим.Е, жалко за тях.Тя изгуби най-добрата си приятелка , а той- момичето което го обичаше истински.
съжалявам
цитирайГадничко за съжеление.
цитирайПреживях го тежко и искам да покажа ,че не трябва да се доверяваме много на приятелите си.Незнаем дали са истински и какво биха ни причинили.Ндявам се , че няма много като тази моя приятелка.
цитирайименно за това аз имам най- добър приятел мъж, защото жените в повечето случаи са си кучки :))
цитирайИстинското приятелство между жени е доста голяма рядкост!
Бих казал "нищо ново под Слънцето" за съжаление,защото това се случва на 80% от жените по един или друг начин,независимо до къде се стига(легло или само терзания),но факта е че завистта и ревността при жените е брутална(ако не мога да го имам аз и тя няма да го има)...
цитирайБих казал "нищо ново под Слънцето" за съжаление,защото това се случва на 80% от жените по един или друг начин,независимо до къде се стига(легло или само терзания),но факта е че завистта и ревността при жените е брутална(ако не мога да го имам аз и тя няма да го има)...
миличка, ще ти кажа нещо много лично...
бях в ролята й... чувствах се гадно докато бях с него, а знаех че не е с мен... но го исках... но ме измъчваха угризения на съвестта...
слава богу, историята свърши, макар и не по твоя начин...
знай, че и на нея й е било гадно...
намери начин да преодолееш болката и разочарованието, да се поставиш на нейно място... и ще я разбереш....
намери сили да й простиш, достатъчно тежко й е било през времето когато е трябвало да крие тази тайна от теб....
а и нали знаеш, силата на човек е да прощава чуждите грешки.
поздрави
цитирайбях в ролята й... чувствах се гадно докато бях с него, а знаех че не е с мен... но го исках... но ме измъчваха угризения на съвестта...
слава богу, историята свърши, макар и не по твоя начин...
знай, че и на нея й е било гадно...
намери начин да преодолееш болката и разочарованието, да се поставиш на нейно място... и ще я разбереш....
намери сили да й простиш, достатъчно тежко й е било през времето когато е трябвало да крие тази тайна от теб....
а и нали знаеш, силата на човек е да прощава чуждите грешки.
поздрави
Това беше в ученическите години,но е оставило следа в мен и малко трудно се доверявам на хората.Трябва да призная ,че ми трябваха години да преодолея разочарованието и болката, но успях.А с нея сме само на -здравей и здрасти
-никога нищо няма да е същото...........
цитирай-никога нищо няма да е същото...........
аз самата не съм предполагала, че ще попадна в тази роля... но случи се... а не съм била в твоята роля...
цитирайопределено е много по-неприятно и болезнено.
цитирайНяма по-болезнено нещо от предателството. за съжаление не е рядко явление и няма начини да се предпазиш. трудно е да преодолееш разочарованието, а и след такова предателство ставаш по-недоверчив към хората, което се отразява на бъдещите ти връзки.С една дума-гадна работа.
цитирайАми ето до какво води едно предателство!Да ти кажа мисля си че почти всички сме преживявали по един такъв удар под кръста....а и сигурно пак ще ни се случи!Но въпроса според мен е по скоро,дали ние бихме направили подобно нещо!Защото , ето примерно в тази ситуация има и друга страна,страна за която незнаем,Но крайния резултат е загубата на най-добрия ти приятел!Според вас струва ли си да загубиш един приятел заради нещо временно?Според мен НЕ ,защото по цено от приятелството няма!!!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
