Цигарата догаряше,димът лютеше в очите и,а от тях се изплъзна малка сълза.
Тери побърза да я изтрие, за да не бъде забелязана от приятелките и наоколо. Уви, беше късно - една от тях я наблюдаваше от минути и видя изплъзналата се сълза.
-Кажи какво има?  -попита Деси
-Нищо, просто се замислих -отвърна Тери.
- И за какво?
-Чудех се, къде се е скрило щастието ми?
-Но не си ли щастлива? Какво ти липсва?
Имаш всичко, за което може да мечтае едно момиче:
-Хубава работа ,приятели ,обожатели -какво още искаш от живота?
Имаш опората на близките хора, не си сама като мен, а аз изглеждам по-щастлива от теб.
-Ти не разбираш! Не си сама, имаш Иво -усмихна се иронично Тери.
-Едва ли би успяла да ме разбереш!
-Сподели, може и да успеем -усмихна се Галя, която чак сега се заслуша в тяхния разговор.Беше прекалено заета да гледа утайката в чашата кафе, опитвайки се да разпознае някоя фигура за да отгатне бъдещето си.
- Не, не искам да ви отегчавам.
-Хайде де, нали за това са приятелките, да си споделят и помагат, а не само да клюкарстват.( и трите се изсмяха с глас)
-Добре, ще ви споделя какво ми тежи:
От много отдавана чувствам някаква празнина в себе си и с нищо не мога да я запълня. Липсва ми щастието и се опитвам да го открия!
Опитвам се да съм щастлива, но е изкуствено, просто не се получава.
Преди време се влюбих много силно в едно момче.
Любовта ни беше споделена, но с времето осъзнахме ,че не сме един за друг. Тогава се почуствах истински щастлива, но беше за много малко.
После всичко започна да се руши бавно и болезнено.
Решихме взаимно да сложим край и да си останем приятели.
От този момент аз търся щастието, но все не го намирам.
Връщайки се назад, си мислех ,че то е останало при моята стара любов. 
Обаче, преди две седмици, се срещнахме случайно и решихме да пием кафе.
Тогава се убедих със сигурност ,че нямаше да съм щастлива с него, а само щях да удължа агонията.
Сега се чудя, кога ли пак ще се почувствам така щастлива?
Търся щастието си, но къде ли се е изгубило.
Търся, не се отказвам, но дали ще го намеря?
- Ще успееш,ще го намериш -отвърна усмихнато Галя.
Виж мен, дето всичко ми варви наопъки, но не знам, защо никога не ми е липсвало -винаги съм се чуствала много щастлива.
-  Да, винаги си положително настроена, сияеща, усмивката ти не слиза от лицето, чак да ти завиди човек -изсмя се Деси.
-Как успяваш? - попита Тери
-Ми смея се на несполуките в скапания си живот.
Но съм сигурна ,че след всяко зло идва и по нещо добро, затова не спирам да се надявам -отвърна усмихнато Галя.

 
            Приятели не забравяйте, че очаквам линковете ви 
                                за сборния постинг  със снимки от други държави :)

http://taistvena.blog.bg/turizam/2009/09/23/sboren-posting-na-snimki-ot-drugi-dyrjavi.402481