Права си за това:
"При мъжете е по-характерна физическата изневяра.". Ако това се случи не е ли по-добре половинката да не разбира за дребната забежка, която само ще я нарани и ще съсипе дългогодишна връзка.

Да по-добре е ако не разбере. Но изневярата не трябва да става системна, защото би се усъмнила.

Когато съвремеността изживее себе си, тя търси вярата в миналото, защото технологиите променят бита на човека, но неговата същност - не. Той продължава да се стреми към хармоничен живот, в който обичта е най-същественото.
Всичко, което си написала е точно така и то е продукт не само на егото. Материята руши това, което духът гради с истинско вдъхновение. Свободата е и умение да поставяме сами граници там, където със сигурност трябва да ги има. Тези граници са израз на самосъзнание, а не насилие над себе си. Цял живот се учим и се променяме. Учим се от собствени и чужди грешки. Опитът на човешката цивилизация не е достатъчен...:) Борбата между разум и емоция не започва и не свършва с нас, но е хубаво да се опитаме да бъдем щастливи, без да нараняваме човека до себе си. Изборът винаги е личен.
Слънчеви сбъдваемости за теб!:)

Много добре казано :)
Благодаря, слънчеви и щастливи дни ти желая :)

Най-трудната тема. И протеворечивата. За вината в двамата партньори, не мога да се съглася.
Дори на Господ сме изневерили. С плодът на познанието. Опитали сме се да го измамим, друга любов сме потърсили. Нямал е вина, той е оставил свободата ни. И всяка Любов е Бог, тя ни оставя свободата, а какво правим с нея, вече е по-сложно. И изобщо, дали винаги има вина, дали не сме взели по-рано от изневярата погрешния избор, а тя не е любовта?

Не я оправдавам. В никакъв случай. Допускам възможност, а и такива случаи има.

Но просто темата е трудна, противоречива, никога не може твърдение да е универсално, като цяло много, много ми хареса, а и будиш много размисъл.

Поздрави.

Всеки сигурно има своята гледна точка за иневярата, но аз лично смятам, че тя може да съсипе всичко, което е градено до момента, не само доверието между двама човека. Човек в такъв момент на изкушение трябва само за миг трезво да помисли, заслужава ли си да се отдаде на тази магия, или просто да стопира нещата, за да не изгуби нещо по-ценно... Трудно може да се даде съвет, а лесно може да се осъди за това, но аз мисля, че няма точна рецепта, защото никой не е съвършен и никой не е сигурен какво ще му предложи живота:) Поздрави за хубавия постинг!

...Чудесно продължение на предния ти постинг!Една много добре развита тема и много важна , защото е интересн да разбереш как мислят хората...ето сега ще ти кажа аз какво мисля за ИЗНЕВЯРАТА !!!

Първо в твоите думи се крие отговора на въпроса трябва или не трябва , има ли оправдание..ами НЯМА , ТАКА МИСЛЯ !!! Ти го каза точно и ясно -" Не можеш да обичаш някого истински с цялото си сърце и душа, а да си способен да му изневериш "-Обичаш ли някого , искаш ли да си с него...ами невиждам при това положение как можеш да отидеш и да изневериш на този човек! За мен любовта към любимия човек е най-важна , за мен трябва да правиш всичко възможно за да се чувства желан , за да е щатлив , за да може да те радва с усмивката си всеки ден....Може да се наложи да се жертваш , да се лишиш от неща които преди са били важни за теб , но когато до теб седи любимия/любимата , ти трябва да си готов на всичко за да остане , да продължаваш да усещаш любовта и/му към теб
Всеки тръгва с някакво оправдание:
-ама тя не ми дава в леглото това което искам , не че не я обичам;
-ама той не ме уважава , не сика да си говори с мен , претупва любовнта игра;
-ама той/тя предпочита приятеи те си пред мен;.....Абе все едни такива оправдания , които са безсмислени и с тях се опитват само да прикрият неспособноста да сипризнаят истинската причина!!!
Хората трябва да се научат че мълчанието не винаги е злато....в споделянето на проблемите се състои истината за щастлив семеен живот! Не може да има скрито покрито , трябва да си вярваме и да се доверяваме един на друг .....иначе въобще какво правим заедно???
В една връзка освен любов трябва да има и приятелство!Не винаги ще е лесно но заедно проблемите се разрешават по лесно , но още веднъж , мило-"Не можеш да обичаш някого истински с цялото си сърце и душа, а да си способен да му изневериш" това е истина криеща отговора на въпроса , дали има оправдание изневярата!!!
Мило , благодаря ти за възможноста да ти споделя моите мисли по въпроса !Страхотен постинг както винаги , темата е важна и интересна....ЦЕЛУВАМ ТЕ :*:*:*:* :):):)

Какво значи "тя/той не означава нищо за мен!"?
Защо си го направил/а тогава?
Ами, ако е означавало нещо за третата страна?
При всички случаи нараняваш някого!

http://www.youtube.com/watch?v=oHMibYhlL-0
неделя ...а ние философствуваме

на inel 379, cefulesteven И gorivo - много ми харесаха гледните им точки. Ето и моята - изневярата се появява тогава, когато няма общуване между двамата, когато егоизма надделява, когато заради някакво си моментно преживяване, пък било то и хубаво си склонен да продадеш любовта си за 30 сребърника. Предателството е един от най-страшните грехове за мен. Другия е лъжата. А в тандем са способни да разделят и най-обичащите се хора. Да, някои хора изневерят и не чувстват угризения. Други изневеряват и чувстват. А трети просто не изневеряват. Като мен. Говорете, хора, кажете на половинката това, което ви вълнува, помислете дали едно мимолетно удоволствие може да се сравни с любовта и дали си струва заради него да изневериш и на другия и на себе си?

не коментирайте неща които не разбирате,където има любов има и изневяра дори невинна и безобидна била тя към някой непознат супер секси индивид макър и да знаеш,че е невъзможен контакт с него ти все пак си мислиш за това и против всички закони на любовта,някой си мисли това не е изневяра ... ха добре ами тогава аз ще кажа че и любов не е за изневярата и любовта това е като спора за кокошката и яйцето :)

...че ти е допаднало мисленето ми :) И ти казваш много правилни неща-нетрябва да се лъжем , да се нараняваме ...трябва само да се обичаме!Не толкова сложно , а ако не го искаш просто кажи край , защо трябва другия да страда заради теб!
Затова хора обичайте се , ни помнете ЛЮБОВТА СЕ ПЕЧЕЛИ ТРУДНО , ЛЕСНО СЕ ГУБИ !!!!

към сексуалния, семейния партньр е дори препоръчителнаи насърчавана от съвременността, но изневярата към държавата, партията, клана, фирмата и т.н. е наказуема ?!Изневярата е еднозначна във всичките си проявления, насоки и сфери.

Най-жестокото е когато любовта се превърне в безразличие или забрава. Това е по-жестоко и от омразата. Защото омразата е все пак някакво чувство. А безразличието е почти духовна смърт.

... има една приказка любовта и омразата , ги дели една тънка линия , и винаги от еднот можеш да преминеш към другото...Но когато , се загуби всякакъв интерес...е тогава незнам, най лошото е когато човека до теб не го интересува дали си болен , тъжен ...не му пука дали имаш нужда от него или една негова усмивка....Безразличието е най-лошото което може да се случи в една връзка , по-лошо и от изневярата.....наистина тогава боли и се чувстваш опустошен от вътре....

Из не вяра.....или както казваме, хората си нямат вяра....по една или друга причина...разбира се винаги се намира причина и ако такава не съществува се създава...

Дали е физическа или духовна, изневярата е най-мръсното предателство в широк план, не само между партньори. Щом си дал дума пред някого, ти си се врекъл, заклел си се! Да си мислил, преди да си го сторил!:)
За да си верен на нещо или на някого трябва да си човек с висок морал и да владееш емоциите си!:)))

Можеш да унищожиш десет години от живота си буквално за десет дни. Дали боли? По-добре не питай.

За радост българските нрави са такива, че ако спазваш елементарни правила, то никога няма да опреш до това, от което те е страх.

:)

Случва се, не е болест за умиране

Всичко е въпрос на мъдрост и внимание, но не винаги ги имаме.

- Искате да се разведете поради пълно несходство в характерите. Какво имате предвид?
- Ами тя се интересува само от мъже, а аз се интересувм само от жени, господин съдия...

:):):)

Иронията ти уцели десятката.

Мисля, че израза несходство в характерите е най-глупавото оправдание, което двама души могат да измислят след като са живели дълго време под един покрив. С когото и да се събереш, с времето придобивате общи черти - реакции в дадена ситуация, навици, емоции. Възможно е в един момент да ви омръзне да сте заедно, възможно е да решите, че искате различни неща от живота... за съжаление е възможно.

Бракът е въпрос на желание - ако и двамата го искат, той е безгранично щастие. В противен случай идват оправданията и огорчението.

...Така е! Не искаш ли да си с някого....ами недей! Да кажеш , че с човек , с който си живял не си подхождате е глупаво!Ако сте го искали , значи сте и правили компромиси , а това значи и че сте стигнали до едно единство...за какво несходство си говорим тогава? Би трябвало в такъв момента , даже да е отминала , онази първична любов, страстната , все още да искаш да си с този човек.....