:):):)

Няма по велико нещо на света , от това да си истински влюбен и да отвръщат на любовта ти-това е истинската ЛЮБОВ!!! Дали я има?-ОПРЕДЕЛЕНО Я ИМА...но наистина понякога я разминаваме , неразбираме , че тя е до нас...и после , когато се обърнем вече неможем да я хванем!!!
Съгласен съм с теб , мило-"...когато я срещнете, пазете я, не бъдете материалисти, а отворете сърцата си за нея и ще сте истински щастливи!!! " Затова и аз ще последвам съвета ти , няма да я пусна , ще отворя сърцето си за нея и дано ме направи щастлив , защото наистина с теб се чувствам истински влюбен :):):)

ЛЮБОВ,е чувство златно,
чувство , понякога опасно,
каращо те да летиш,
и сред огън, ако трябва да седиш!

Чувството е силно , поетично,
с него всичко е различно,
чрез него пее ти сърцето,
чувстваш се реещ , кат перцето!

ЛЮБОВТА,те кара да мечтаеш,
планове с нея да чертаеш,
и в миг вълшебен да решиш,
с нея живота си да споделиш!!!

Нека всеки намери истинската си любов:):):)

с тебе,че любовта трябва да се пази!Поздрави от мен:)))

във втората част, е само платоническа любов - влюбен си в някаква идеализирана представа, поради липсата на реална възможност да поживееш заедно с този човек и да го опознаеш наистина. А хората от първата половина можем да счетем за истински щастливци:)) Пожелавам ти да бъдеш една от тях :)

Любовта идва и си отива когато поиска и не пита никой.

да се живее...
поздрави и много усмивки:)))

Има истинска любов, но в повечето случаи тя не е споделена. За мен истинска може да е само любов, която е дълготрайна и не се променя качествено ( в смисъл, може да обичаш по-малко страстно, но да обичаш едни и същи качества у другия човек).
За мен заключението е- има любов, но тя рядко е дълготрайна...

„С истинската любов е като с призраците; всеки говори за тях, но малцина са ги виждали.” Ларошфуко
„Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно.” Михаел Льониг

Много рядко ,но има!:)

....а според мен няма такава любов.../освен в приказките/...

Ами че то тогава се чувстваш , като в приказка...дано успееш да ме разбереш :):):)Няма друго чувство , каращо те да летиш , да се чувстваш на върха и да усещаш че всичко е възможно...и когато е споделено то тогава е ИСТИНСКО :):):)
Усмихнат ден ти желая :):):)

Истинската е безусловната, тази, която изпитваме към децата си! Истинската е чиста и сияеща! Тя се чете в очите! Дано всеки човек има щастието да я срещне, да я познае и да я запази до дълбоки старини, до сетния си дъх!
Лек ден!

А що е любов ? Има ли еднозначно и всеобхватно определение ? Кой ще обобщи ?

Красиви думи...за най-красивото в този свят-любовта.

Ще премине и това...

Дали търсим любовта или човека, който да ни обича и почита? Който е олицетворение на нашите вътрешни, истински вътрешни желания? Или образецът на това, което бихме искали НИЕ САМИТЕ да бъдем?

Какво друго би значила любовта?

И как да я срещнеш, щом 99% от хората са станали зли и отблъскващи?

Любовта е обръвразана с възпитанието на хората. Няма добро възпитание, добри постъпки, няма любов.

Има истинска любов, аз живея с нея!Но според мен всеки по различен начин изпитва любовта.

дар на този свят. Любовта е необятна, както и сърцето на човек, в което тя обитава, въпреки, че е малко! Да намериш човека, с когото да споделиш живота си, да се слееш като дух, душевност и тяло, да бъдеш Едно, това е тайна, която не мога да си обясня! Но знам, че има голяма сила в нея! Да бъдеш едно с човека, когото си възлюбила!
Любовта винаги побеждава злобата и тъмнината, ако е истинска!
Любовта е да се огледаш в нечие сърце, да споделиш радост или мъка, да отпиваш от душевността на любимия си и оголиш душата си пред него. Любовта е откровение, което ти дава крила и осмисля живота ти! Любовта те учи на много полезни за живота на човек неща. И още много може да се каже за любовта...
Важното е, човек да я разпознава в сърцето си - Истинската!

Има я!Онази,истинската и неповторима любов!Онази,която само веднъж се случва,но е за цял живот!
Пожелавам ти да изпиташ силата и магията и!

това е пълно щастие!

Ако хората можеха да отворят душата си и да видят истинската любов щяхме да живеем в един много по-добър свят.

няколко пъти и всеки път е много различна.Тя е особено напориста, когото бягаме от нея и твърде неуловима, когато я гоним. Каквото и да правим няма да ни отмине, за това по-добре, когато я срещнем да й се насладим и изживеем, защото след време само това остава като хубав спомен.

Просто се опитай и я задръж възможно най-дълго! Докато е все още ярка и силна:)

Има истинска любов. Има я. Тя е вътре в нас и я срещаме, когато сме готови да се отворим пред някой друг. Много от нас ни е страх от нея, да не би случайно да се нараним и всеки път след поредното разочарование се затваряме в себе си.
Затова мъдростта, която можем да извлечем от опита, трябва да ни учи да сме по-силни и да не ни е страх да я срещнем отново. За да може любовта да е истинска, обаче, тя трябва да е споделена. Тогава, освен духовния смисъл, тя придобива и материален. Мисля, че така и трябва да бъде, защото иначе нито ти, нито аз щяхме да се появим на този хубав свят.

Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват...
:)

правилно, истинска любов има.... въпрос на късмет и време е да я открием... а когато това стане разбираме че чакането си е заслужавало :)

В моя живот силно се влюбвах три пъти. Първият път беше, когато бях ученичка в едно интелигентно съседско момче, което учеше в друг техникум. Самата любов беше платоническа, но силна. Втората любов беше към човека, който стана мой съпруг и баща на двете ми деца. Разочарованието ми от него е тотална, но Бог ми пази семейството цяло и аз му благодаря за това, защото виждам, че в повечето случаи, децата на разведените родители също се развеждат. Когато станах на 38-39 години горе-долу се влюбих в един мъж с висока степен на интелигентност и търсех в него защита от този груб и лъжовен свят. И тази любов беше само платоническа и чак по-късно разбрах, че това е измамно влечение на душата ми, която търсеше чистата, здравата, верната любов. Малко след това почувствах и познах верната, истинската, закрилящата, тихата, но могъща Любов на Господ Бог. Тя дойде и ме спаси тогава, когато две есени подред се мъчех да се махна от този свят, за да намеря покой. Той, чиято любов е неизмерна в чистотата си, верността си и себеотдайността си. Той ми даде втори живот, като на растение, което е клюмнало и почти загубено без капка живителна водичка. Той ми даде безценното и вечното и ми дава сили да стоя над временното и дребнавото. Той ми даде самочувствие и смисъл на живота! Затова свидетелствам за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, но тя може да бъде почувствана и живяна само, когато се увери човек в краткостта и неверността на човешката любов, която е заложена за изживяване в душата на човека. Любовта е самият живот.
С поздрав: ЕСТИР!

звездичка го е казала толкова красиво ...браво - така е- осмисля ти живота , дава ти криле ...и да - трябва да я разпознаеш в сърцето си ....