Очертаваше се доста студена вечер, но времето нямаше никакво значение за Катрин. Тя бързаше да се приготви за срещата с приятелите си в близкото заведение до кея. Тъкмо сресваше гъстите си къдрици, когато телефонът и звънна: - Кат, къде си ? – беше най- добрата и приятелка Лина. - Тъкмо излизам, чакай ме до входа на блока. Тя затвори телефона, хвърли последен поглед в огледалото, усмихна се, мислейки си ,че тази нощ е неотразима - и тръгна.   Няколко минути по- късно вече споделяше на Лина за странното предчувствие, което има. Чудеше се дали е за хубаво или лошо, но се надяваше вечерта да мине добре. След около половин час вече бяха в заведението, където ги очакваха още няколко приятели и всичко беше както обичайно, но вътрешното и усещане не преставаше да я тревожи.  Когато Тихомир видя ,че Катрин не се държи както обикновенно, а седи свита в ъгъла и почти не говори, предложи да сменят обстановката, и да се позабавляват в един нощен клуб наблизо. Всички бяха съгласни и на нея не и остана нищо друго освен да ги придружи.  Лина отдавна не бе отпивала и глътка алкохол, затова двете чаши вино, които бе изпила даваха отражение на поведението и. Тя не спираше да се усмихва на всеки красавец около нея , а Катрин започваше все повече да се безпокои. Не знаеше дали идеята да посетят нощният клуб беше добра, но се надяваше там да се отпусне.  Още с приближаването на клуба чувайки музиката, сърцето и заби в ритъма, забравяйки за всякакво безпокойство. Настаниха се и зачакаха келнера да вземе поръчката им. Той доста се бавеше и Катрин го търсеше с поглед, за да го повика, а тялото и се поклащаше нежно в ритъма на песента. За нейна изненада се оказа ,че той седеше точно с лице към нея, ухажвайки момиче на съседното сепаре и когато дойде да вземе поръчката им, тя остана изненадана, защото предполагаше, че е клиент на заведението.  Поръча си  без да отдава голямо значение на втренчения му поглед и продължи да коментира с Лина обстановката в бара. Харесваше им -отдавна не се бяха забавлявали така!  Катрин не спираше да танцува дори за миг. Лина и останалите също, когато се появи отново сервитьора, носейки по едно питие за всички и каза с твърдия си мъжки глас:  -Това е почерпка от заведението- вдигайки  наздравица.  Кат взе небрежно чашата си и я удари нежно в чашите на останалите, но всякаш общата наздравица не бе задоволила келнера. Той седеше и я гледаше втренчено, докато тя не благоволи да повдигне поглед към него и чашата му ,която очакваше още един звън. Не само наздравицата  вълнуваше келнера, а  и нейния поглед. Не преставаше да я гледа в очите, докато отпиваше , а след това извади червена роза от малкия джоб на ризата си и и я подари с думите: -Ти си необикновенна! На усните на Катрин се прокрадна лека усмивка ,а в мислите и  се върна образа на момичето, което бе видяла той да ухажва  преди час, и което тъкмо си бе тръгнало.  За толкова ли наивна ме мисли? Помисли си тя ,когато Лина се приближи и и прошепна: -Той те харесва! Всички го разбрахме още преди да донесе питиетата, не спираше да те гледа от съседното сепаре.  -Е, и ? Какво от това ? Не ме интересува. –отвърна леко троснато Катрин.  Все едно не и стигаше ухажването на господина , а и други ухажори започнаха да се опитват да я заговорят.  Сякаш бе намазана с мед и всички наоколо и се лепяха, а тя се дразнеше все повече от случващото се.  Чудеше се, с какво толкова ги привлича !? – нито беше предизвикателно облечена за разлика от Лина , нито флиртуваше, дори беше спряла да тънцува.  Искаше и се само да си прекара една приятна вечер и да не мисли за мъжа, с който се бе разделила преди няколко седмици. Тези мисли бяха доста болезнени за нея и тя се опитваше всячески да се разее. Келнерът бе забелязал , че около дамата му се навъртат и други господа и побърза да си разчисти района, показвайки ,че тя вече е резерве. Приближи се към Кат, хвана я за ръката и я дърпна леко към дансинга, но тя не искаше да тънцува и в момента, в който я пусна, се върна при приятелите си. Обаче той не се отказа толкова бързо и я поздрави със следващата балада, като този път я покани савсем официално на танц и със закачлива усмивка изрече: -Не приемам отказ.  От приличие, Катрин прие поканата. За да избегне втренчилите се погледи на клиентите, които очакваха отовора и с  по – голямо нетърпение от ухажора и.  По време на танца се представиха един на друг и обмениха няколко общи приказки за това, какво работи тя и какви хобита има. Марк ( така се казваше келнера ) и предложи да започне работа в клуба , защото идваха празници , а персоналът бил малко. Тя отговори ,че ще помисли, но вътрешно знаеше ,че това е само предтекст за да си уговори  той среща с нея. Времето минаваше бързо и след танца, Кат предложи на приятелите си да си тръгват. За нейна изненада, получи отрицателен отговор- те бяха във вихара на купона и нямаха такова намерение, особено Лина, която се притискаше в прегръдките на Тихомир.  Не след дълго Марк отново се появи, носейки две чаши шампанско. Погледна я страстнно, а тя потъна в дълбокия му поглед, и отново вдигнаха наздраве. Няколко секунди по - късно, не откъсвайки очи от нейните  я попита:  -Какво има?  А тя отговори:  - Нищо, просто се опитвам да разбера какво се опитваш да ми кажеш с погледа си? - Че, искам да опитам вкуса на усните ти. – отвърна и той, а тя се засмя казвайки: - Не бих ти дала толкова лесно целувка , да видим дали имаш смелостта да си откраднеш. Тогава той отново отпи от чашата, прегърна я през талията и, и я придърпа плътно до себе, си впивайки усни в нейните. Това беше най- дългата и страстнна целувка  до сега в нейния живот , а тя не спираше да мисли, че това е грешка. В същото време се чу поздрав за тях и цялото заведение ги гледаше и ракопляскаше. Тя не можеше да повярва ,че всичко това и се случва, и веднага след целувката помоли Лин да си тръгват. А Лина се засмя отвръщайки: -Живей за мига, утре всичко ще е само спомен. От този момент Марк не се отделяше от нея, постоянно обвиваше ръка около кръсчето и, и дори когато се обръщаше с гръб към него плъзваше рацете си по нейните и преплитаха пръстите, си поклащайки се в ритъма на песента.
Навън почти се съмваше  и Катрин бе твърдо убедена ,че трябва да си тръгват. Тогава Марк поиска телефония и номер, но тя му отказа. Той бързо извади химикалка и написа телефона си на сметката, подаде и го и прошепна:  -Моля те звънни ми. Обещай , че ще ми се обадиш. А тя му отвърна: - Виж, аз не съм като другите ти завоевания. Аз търся нещо друго, нещо по –сериозно. - Аз искам да те опозная , може да се получи нещо сериозно. - Не- едва ли ! Видях как флиртуваше с момичето от съседното сепаре, това е като твой начин на живот.  По – добре да остане само спомена от тази вечер.  Казвайки това, Катрин взе чантата си, целуна го за збогом и тръгна, заричайки се пред Лин , че няма да посети повече това заведение.   

Обичам си те и е жестоко,че пак да си тук!!!:)))

Наистина си написала разказ не оставящ до самия край.Започнах го и докато не го прочетох не се спрях :) Не си забравила как се пише , въпреки че по едно време се бяха появили съмнения в теб , спокойно прекрасна си както винаги :* :* :*

Много приятна!
Радвам се, че си тук!
Чудесно завръщане!
Сърдечен поздрав!