Беше студен януарски ден. Tя седеше и гледаше замислено брега, в който се разбиваха морските вълни. Чакаше го. Чакаше Него:- нейната голяма любов, с която бяха изживели най- прекрасните мигове в живота й. Знаеше , че ще го види за последен път , че ще го целува и докосва само за още един миг ....и после всичко ще приключи.  Сърцето и се разкъсваше от болка,а душата й стенеше.
- Защо??? Защо всичко трябваше да се развие така ,питаше се вътрешно тя? 
-Защо трябваше да го срещне, да се влюби и да го обича до болка , а сега трябва да живеят разделени на безброй километри разстояние? Толкова несправедлива беше тази съдба и така жестока...
 -Защо й трябваше да живее в мечти - нима не знаеше ,че когато те се разбият  на парчета, ще боли толкова много?  Седеше там- на техния бряг- на който мечтаеха вечер под звездите, прегърнати на пясъка горещ, на който често в летните нощи пиеха  от любимото вино и тануваха блус  на песен, която си тананикаха с уста. Те вече в мислите си бяха там, където си представяха бъдещето един със друг: Свадбата , тяхните деца и внуци  и как остаряват заедно ,а сега нищо от това нямаше да се случи.Толкова прекрасни нощи , толкова вълшебни мигове... Всяка секунда, в която бяха заедно ,беше като в сън. Те никога не спореха. Така си бяха паснали , че всички приятели им завиждаха благородно , а сега всичко щеше да се превърне в  спомен, хубав и болезнен.  Сълзите й не спираха да се стичат по измръзналите й бузи. Пареха като огън нежното й лице, когато усети  ръцете му да я обгръщат в прегръдка. Побърза да  изтрие сълзите си, преди да се обърне към него, но той сплете пръсти в нейните и я завъртя към себе си, а после обсипа лицето й с целувки,отпивайки нейните сълзи.
-Недей, не говори- знам всичко- каза той, и продължи да я целува.
-Нека да се насладим максимално на последният ни миг , красивите ти зелени очи казват всичко!
-Обичам те- прощепна тя.
-Аз също, любов моя!- Моля те, не страдай, защото така ме боли още повече. Мисли положително- може много скоро пак да бъдем заедно. Не знам как бих живял без теб. Обещай ми ,че ще се обаждаш. Аз също ще ти се обаждам често. Обещай ми, че вечер преди да си легнеш ще гледаш луната и звездите,  както ги гледахме заедно. Аз също ще го правя мислейки си за теб. 
-Обещавам - прошепна тя - а ти ще ми обещаеш ли нещо? 
- Каквото пожелаеш, сърце мое.
- Да идваш често тук на нашето местенце и да гледаш изгревите , залезите, както правихме преди. Но моля те, не идвай тук с друга жена. Може да обичаш и други  , да си щастлив с тях но не осквернявай спомените ни на този бряг. Има толкова други брегове...
-Разбира се ,че ще идвам често , защото тук те чувствам близо до себе си и не бих дошъл никога с друга жена. Tук ще се връщам в спомените си ,а тя ще е излишна. Но знай, че каквото и да се случи в бъдеще, частица от моето сърце ще бъде винаги твое. Целунаха се за последно , той я притисна силно към себе си  и вдиша от аромата й дълбоко, надявайки се винаги да помни, колко приятно ухаеше тя. Така се сбогуваха.Тя вече трябваше да тръгва. Новият й живот я зовеше. А той остана дълго след това на този бряг ,загледан в разбиващите се вълни , с ужасна празнина в себе си.

Въпреки , че отдавна не си писала , не си загубила дарбата си :) Докато четях все едно бях свидетел на случващото се на брега , усетих мъката от решението....СТРАХОТНО СИ СЕ СПРАВИЛА :) :) :)

Разтърсващо !!!
Тръпки ме побиха!

И с романтика наситено!
Преживяване, докосващо младата душа,
за да остане!
В живота мечта и реалност са едно цяло.
За да е истински.
За да има срещи и понякога раздели.
За да има надежда.
Сърдечен поздрав!

много... красиво и тъжно, тъжно и красиво...
поздравявам те..

Ти липсваше!